неделя, 29 юли 2012 г.

IN MEMORY

       На 30.07.2012 год. се навършват три години от деня, в който загубих човека, когото обичах, заради когото пресякох половин България, този, на който посветих живота си, бащата на децата ми...
МИЛЧО СТОЙНЕВ
       Не искам да пиша за болката...
       Не искам да се връщам към ужаса....
       Не искам да говоря за загубата.....

     ИСКАМ  да се обърна към всички, които го обичахте, уважавахте  или просто познавахте!
     На днешния ден - спомнете си за човека, който си отиде преди три години на този ден!
     Спомнете си за него , такъв , какъвто го познавахте вие :
 - Като близък, който  се радваше от сърце на твоите радости и беше съпричастен към твоята болка.
 - Като приятел, който за приятелите си беше готов на всичко.
 - Като общински ръководител, който гради общината и остави след себе си светла диря.
 - Или просто като човек, който обичаше живота и хората, човек, който живя достойно и честно и си отиде твърде рано от този свят.

      ПОМНЕТЕ ГО С ДОБРО, ПРИЯТЕЛИ! ПОМНЕТЕ ГО С ДОБРО!
ВДИГНЕТЕ ЧАША! ОТПИЙТЕ  ГЛЪТКА! И СИ СПОМНЕТЕ!
    
ТОЙ ГО ЗАСЛУЖАВА!

                                                      М О Н И

петък, 13 юли 2012 г.

Печеля ли, когато губя!

     
  Често се замислям над максимата "Когато печелиш, не знаеш какво губиш  и когато губиш, не знаеш какво печелиш!"Има и други такива - "Всяко зло за добро!","След залеза идва изгрев!"....
       Важат ли тези максими за мен? Мога ли да извлека нещо за себе си и от победата, и от загубата!
       Аз имам проста житейска философия - Живей така, че да се чувстваш  удовлетворен, от това , което правиш!
       Не съжалявай за нищо отминало!Ако си сгрешил, бъди достатъчно силен, за да си го признаеш и да се поучиш от грешките си! И да продължиш нататък.....
       В над петдесетгодишния ми житейски път имам много спечелени и много загубени каузи!
И като че ли наистина нещата не са били едностранни.Може би няма да си спомня всички, но ще споделя някои от тях!
       Спечелих в живота  семейство , но загубих свободното си лично време.
       Спечелих любов, но и много грижи!
       Загубих изборите за кмет, но спечелих приятели!
       Спечелих с професия, но платих със здраве!
       Загубих завинаги човека, когото обичах......, но това ме направи по - мъдра и ми показа кои са важните неща в живота и ме научи да ги ценя!
       Затова аз мисля, че наистина не знаеш какво печелиш, когато губиш и какво губиш, когато печелиш!
       Защото пътищата на живото са незнайни ! Не можеш да кажеш днес верен ли е пътя, по който  вървиш! Не можеш да прецениш какво да предпочетеш - широкия утъпкан път или малката криволичеща пътечка!И къде ще те изведат!Ще спечелиш? Или ще изгубиш?! А дали ще съумееш да прецениш плюсовете и минусите на извършеното?
       Но какъвто и да е резултата важното за мен е да бъда човек!Със своите житейски ценности, със своята гражданска позиция, със свое място в обществото!Така съм възпитавала и децата си! И  от това, което са те днес, мисля , че успявам! Искам го и за внуците си!
ЗА ВСИЧКИ, КОИТО ОБИЧАМ И ЗА ОНЕЗИ, ЗА КОИТО ЗНАЧА НЕЩО!
А защо не и за всички, приятели? Защо не!?
      Не се отчайвайте, когато загубите! Не падайте духом, когато съдбата ви сервира своите неприятни изненади! Не мислете, че света се е свършил, когато сте паднали!
      НАПРОТИВ! Намерете сили в себе си и се изправете! Човек трябва да умее достойно да губи! Защото много  по трудно е да се изправиш отново, отколкото да се съмосъжаляваш  и страдаш от болката.Защото от самосъжаление само можеш да загубиш! Печелят тези, които колкото и да им е трудно се изправят, оцеляват и отново устремяват поглед напред!
А само тогава живота има своя смисъл! Когато си удовлетворен от начина, по който си ЖИВЯЛ! Когато живееш в хармония със себе си и света около теб! Не се колебай!  ЖИВЕЙ!

сряда, 11 юли 2012 г.

Жвотът е магия!


Днес искам да споделя с вас някои свои мисли за живота !
      Такъв, какъвто го виждах и живях до сега ! Такъв, какъвто го виждам и живея днес ! И това, което мисля , че ще бъде той за мене утре!
     ЖИВОТЪТ Е ВЕЛИКА СИЛА, ПРИЯТЕЛИ ! ЖИВОТЪТ Е МАГИЯ !
   Не зная от къде да започна....Дали от онези далечни детски години в родното ми село, когато, обградена от майчини и бащини грижи си мислех, че в живота ми в момента се случват най - важните неща ! Получавах отлични оценки, получих първата бележка с любовно обяснение....
    Или от момента, в който срещнах човека на моя живот ! Човека , който обикнах , обичах и продължавам да обичам, дори и сега, когато него вече го няма....
    Тогава също си мислех, че няма нищо по - важно от това, че съм го срещнала !
    Във всеки момент от своя съзнателен живот човек вярва, че в момента му се случва нещо важно и значимо! А живота ни сервира своите житейски ситуации и изненади.
    Ние  разчитаме и вярваме , че той , ЖИВОТА , е определил за нас на - хубавите , най - бляскави и незабравими моменти! И ги получаваме....В споделената любов, в създаденото семейство, в децата ни, оставящи светлата диря след нас! В любимата работа, в приятелите, във всичко онова, заради което си струва да живеем!
     Но живота ни сервира и много разочарования, мъка, раздели и предателства , приятели!
     Разочарования от хора, на които сме вярвали!
     Безкрайна мъка за хора, които сме обичали и са ни напуснали завинаги!
     Раздели с ония, с които сме се клели във вечна вярност и не сме удържали на клетвите и обещанията!
И въпреки всичко, продължаваме да живеем!
      И хубавите, и лошите неща в живота ни просто се случват! Не търсете причините! Не анализирайте ситуациите! Не търсете вина! Просто продължете да живеете! Така, както смятате , че е най - добре!
     При успехи не се главозамайвате! При несполуки и нещастия не падайте духом! Борете се и отстоявайте своето верую и своята житейска философия!
ЗАЩОТО ТОВА, КОЕТО НЕ НИ УБИВА, НИ ПРАВИ ПО - СИЛНИ, НАЛИ!?

     ВЯРВАЙТЕ В ЖИВОТА, ЗАЩОТО ТОЙ Е ПО -СИЛЕН ОТ НАС, ОТ СМЪРТТА, ОТ ДРЕБНИЧКИТЕ  НИ ЖИТЕЙСКИ ЕЖБИ И РАЗОЧАРОВАНИЯ! ЖИВОТЪТ Е МАГИЯ, КОЯТО ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ ДНЕС, ЗАЩОТО ВЧЕРА ВЕЧЕ Е МИНАЛО, А УТРЕ .... МОЖЕ ДА НЕ ДОЙДЕ!



събота, 7 юли 2012 г.

До моите пораснали деца

                                Мили мои, най - скъпи и най - обичани!
       Днес е 07.07. Днес искам да пиша! На днешния ден преди пет години моя първороден син създаде свое семейно гнездо и стана глава на семейство. Може би затова точно днес изпитвам потребност да пиша! Като някакъв вид равносметка, като някакъв начин още веднъж да ви кажа колко много ви обичам и колко вие сте най - хубавото и най - важното нещо в живота ми!
       Много неща ни се случиха през тези пет години, мили мои!
       И най - хубави, и най - страшни!
       Появиха се двама страхотни малки мъже, които са нашия поглед към бъдещето и нашето утре!
       Изгубихме най - близкия за мен  и за вас човек - вашия татко!
       Но живота продължава, защото НЯМА ПО - ВЕЛИКА СИЛА ОТ ЖИВОТА!
       И аз очаквам от него само хубави неща - да ви виждам здрави и щастливи, обичани и морално удовлетворени, от това, което вършите, създавате и творите!
       Очаквам още едно ново семейство, с още внуци и незабравими мигове покрай тях и покрай вас и ваши бъдещи успехи!
       Не зная дали това ми писание ще види бял свят!
       Не зная дали ще събера куража да го публикувам в блога си, камо ли да го кача на своята или вашите стени във "Фейсбук"!
Но днес, тук и сега искам да ви кажа своето горещо майчино "БЛАГОДАРЯ"!
            БЛАГОДАРЯ ВИ,  че ви има!
            БЛАГОДАРЯ ВИ,  че сте до мен винаги, когато имам нужда от вас!
            БЛАГОДАРЯ ВИ,  че сте страхотни синове и сте моя гордост и утеха!
            БЛАГОДАРЯ ВИ, че сте братя в истинския смисъл на тази дума и между вас цари истинска братска любов!
       И моята най - гореща майчина мечта е да сте живи и здрави и много, много щастливи!
       Не позволявайте на никакви хора и обстоятелства да разрушат това, което съществува между вас!
       Бъдете един за друг това, което винаги сте били до сега - БРАТЯ!
       И независимо от това, какво ще ни сервира живота от днес нататък, не забравяте никога, че вие сте най - важното, най - хубавото, най -истинското нещо в живота ми!
       И ако има моменти, в които смятате, че греша, знайте, че и това е по някакъв начин свързано с моята майчина обич към вас!
      Не ми се сърдете! Не ме обвинявайте! Просто простете! Така, както аз бих простила всяка ваша грешка! Така , както аз до сега съм заставала и винаги ще бъда зад вас! Докато ме има на този свят!......
      А може би  по някакъв начин и след това......
                                                                    ОБИЧАМ ВИ!!!
                                                                                                                                    МЕО