Днес казват , че е денят на приятелството.
Приятели мои, аз мисля, че за нашите отношения няма ден и час.Аз мисля, че да си приятел и да имаш приятели е нещо жизнено необходимо - като въздуха, като водата, като хляба...
Приятелството, за което говоря е не онова, което пише в учебниците по психология, а онова, от живия живот, което срещам ежедневно в живота си.
Хората до мен и около мен, хората, които обичам, хората, за които се тревожа и на които им пука за мен.
Има хора в живота ми, за които съм готова на всичко. Хора, на които мога да посветя часове и дни от живота си, да подаря знания и умения, да споделя радости и болки.
Хора, които ме карат да забравя тревогите и да се усмихна от сърце.
Хора, чиято радост и чиято болка са и мои.
Хора, които ми помагат да се чувствам жива и значима.
И дълбоко вярвам, че за тях аз означавам същото.
Искам сред тези хора и децата си, искам семейството си, искам онези от вас, приятели, за които нашето приятелство е важно и значимо, истинско и стойностно.
И искам да кажа приятелю - благодаря ти, че те има, благодаря ти, че те познавам, благодаря ти , че си част от живота ми!
И ако има поне пет човека от онези, които прочетат това послание, които преценят , че написаното се отнася точно за тях, то аз съм щастлив човек, защото съм успяла да създам и съхраня отношения, които ме правят богата!
БЛАГОДАРЯ ВИ, ПРИЯТЕЛИ МОИ!
