Горна Глоговица ли?

Да!ГорнаГлоговица!Не Швейцария и Алпи, не Боровец и Банско, нито Рила и Пирин. А Горна Глоговица.Малко селце, но в НАШАТА община.Със сърцати хора, които милеят за роден край и роден дом...Красиво разпиляно от Дивля, та чак до Одранишкия манастир...
Аз искам, когато тръгна на разходка до манастира, да спра в Глоговица, да се порадвам на тишина, чистота и спокойствие , и дишайки с пълни гърди да продължа нататък...
Ето защо искам да не намаляват хората, които живеят тук, а да се увеличават.
Искам да пътувам по по- добри общински и републикански пътища.
Искам да мога да се придвижа и с обществен транспорт, когато нямам възможност да ползвам личен.
Искам го за себе си, но още повече го искам за вас, които живеете в Г.Глоговица.За да бъде улеснен достъпа ви до общинския център.
До доктора и до аптеката.До общината и до банкомата.До гарата и до социалните служби.
И ЩЕ РАБОТЯ ЗА ТОВА!
Ако аз стана вашия кмет на предстоящите избори за местна власт,
още през месец ноември вие ще се убедите, че сте направили правилния избор и сте гласували за човек , който може и ще работи за вас.

Дивля

Когато разказваме за Дивля, мислите ни водят към едно от най - големите села в общината. Село с климатично училище, със строящо се общежитие, с кокетен младежки клуб...Всичко това предполага млади хора, живо село, кипящ живот.
Спомням си това време...Само че то безвъзвратно отмина...
Училището отдавна е закрито.От пустеещата сграда лъха тъга. Недостроената сграда на общежитието все още не е започнала много видимо да се руши.В селото не живее за постоянно нито едно дете.Сградата на младежкия клуб е обвита в печал, сякаш тъгувайки по отминали времена.
И изведнъж, в близост до него - изсечени от дърво радват окото братята Кирил и Методий.
По - нагоре - стилизирана композиция на павьорите от Дивля, градили паважни улици и пътища из цяла България , ни напомня за най - добрите майстори в този труден занаят.
Тези творби ме изпълват с надежда, че тук все още има хора, които милеят за родното село.Аз искам да познавам тези хора.И ако бъда избрана за кмет на общината да работя с тях.И с всички, които милеят за своето село и град, и които искат да работят за себе си, за теб, за всички нас!

Мурено

Едно от селата , които посетих почти в началото, е Мурено. Странно усещане...Уж нещата са си същите, както преди години, уж няма видими промени...Ала има.Виждаш шепата хора, които са в кръчмата.Може би са същитте, но доста по - малко.А кръчмата е и магазин. И това е...
По -нататък се усмихва приветлива къща.С много цветя...Жива къща...С добри стопани.
Но след малко стигам до сградата на бившата болница за лечение от зависимости.Сърцето ми се свива от гледката, която се прокрадва през шубраците на запустелия двор.Разбити помощни помещения, ограбена централна сграда.Промъквам се с усилия между трънаците и виждам внушителна монолитна постройка, кято е изтърбушена отвътре.Даже електрическата инсталация е изкопана, висят тъжно и зловещо останки от кабели.Кой си ти, стопанино?Защо собствеността ти е в този вид?Нашата държава майка или мащеха ни е?
Ако бъда избрана за кмет един от първите ми ангажименти в с.Мурено ще бъде деактуване сградата на болницата от държавна в общинска собственост и след това заедно с вас ще решаваме "накъде".

Към хората от селата на общината

Селата ни умират!Хората, които живеят в селата на Земенска община намаляват с всеки изминал ден...На мястото на тези, които си отиват завинаги от този свят не се завръщат нови хора от града.Или са единици...Та макар и пенсионери.
Изпълвам се с тъга,гледайки рушащите се обществени сгради, в които е кипял живот... Училищните сгради в Дивля, Елов дол и Враня Стена, където се носеше ученическа глъч.
Сградата на болницата в село Мурено, младежкият дом в Дивля, читалищата в почти всички села, сградният фонд на кооперациите...Не искам да изброявам още,защото със сигурност ще пропусна нещо.А може би има и такива, които не зная.
Но съм категсрично убедена, че ако бъда избрана за кмет, ще използвам всички възможности, ще поема конкретни ангажименти по села - за ПРОМЯНА.
Промяна към по-добро...Чрез деактуване на сгради от държавни в общински, чрез изготвяне и реализиране на проекти за ремонт, еко туризъм идр., чрез привличане на инвеститори и инвестиции за ремонт на пътища и улици.
И ако със своята дейност, с помощта на кметските наместници по села успея да подобря, макар и с малко живота на вас, които живеете в красивите села на общината ни и при нас се върнат или заселят нови хора, то аз ще мога да ви погледна и утре с открити очи и да кажа: " Не ви подведох, изпълнявам поетите ангажименти!"

Обещания преди избори

Наближават избори...За президент и местни избори - за кмет и общински съветници.Време за обещания...
Какво означава едно обещание?
Задължение? Ангажимент? Отговорност? Или нещо друго, свързано с морал и чест, или с дадена дума?
За мен даденото обещание е въпрос на поет ангажимент, от който връщане назад няма. "Казана дума, хвърлен камък" - казва народът. А той е мъдър и не греши.И не прощава тогава, когато дадената дума не е спазена.Затова заставам зад всяка своя дума, всяко свое обещание и виждане в тази предизборна надпревара. И ако бъда избрана за кмет ще уверя всички, които застанат зад мен, че предизборните обещания не са само празни приказки, а конкретни идеи и виждания, които могат да се превърнат в реалност, защото има воля за това.

Желания и възможности

Когато човек поема отговорности, си мисли за много неща.А когато е пред цяла община, потръпвам и сериозно се замислям.
Защото мечтите са едно, желанията - друго, възможностите - трето.
Защото едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш.Хубава мисъл , нали?Актуална и днес, макар че Хайтовите "Мъжки времена" като че ли са отминали.Или пък не?Ако достатъчно силно желаеш нещо, търсиш начини и възможности.И го правиш... Влагаш усилия, воля , мечти .Влагаш частица от себе си във всеки проект и начинание. В екипа, застанал зад теб, усещаш опора и сигурност. И трудът ти е възнаграден.Направеното не остава незабелязано.Чустваш го по приятелското ръкостискане, по щастливата детска усмивка, по сърдечния поздрав на улицата.
Ето защо си струва... Да поемеш отговорност.Да дадеш обещание...Да сбъднеш мечта...
Вграждайки себе си в поета отговорност, в изпълнено обещание, в сбъдната мечта.

СТРУВА СИ , НАЛИ?

На Богородица

Днес е Богородица.Голям християнски празник за православни и католици.Празник, на който отдаваме почит на Светата майка.И на всички майки .И на всички жени...
Честит празник на всички, които празнуват днес!
Защото жената е велико тайнство.Защото нашето призвание е да създаваме, да творим, да се грижим за сътвореното.Със своята нежна сила...Със своите силни майчини ръце.
Аз съм жена...
Моята сила не е физическа, а духовна.Имам сили да се боря, имам сили да обичам, имам сили да творя.Имам и воля за това...
И ако утре аз бъда вашия кмет ще се убедите, че една майка и съпруга,една обикновена жена с воля да работи за всички нас може да бъде не по - малко успешен кмет от мъжете кметове на община Земен до сега...

Земен рай

Някога, когато бяха малки, децата ми често питаха дали в "Мила Родино" се пее за Земен. Слушайки химна на Република България, те се чустваха двойно по - съпричастни.
Аз искам така да е и днес... Искам го не само за себе си, но и за всички, които живеем и работим тук. Искам все повече хора да познават и обичат това райско кътче на България.
Защото то съчетава в себе си уникални исторически и природни дадености.
Защото тук векове наред черпим сила и мощ от величието на църквата в Земенския манастир.
Защото красотите на Земенското дефиле и Скакавишкия водопад впечатляват всеки, който ги види.
И не на последно място чистият въздух и води ни карат да дишаме по - дълбоко и с пълни гърди...
Това, което имаме като природни и исторически ценности, ни дава основание днес да работим за превръщането на Земен във все по - добро място за живеене, отдих и почивка.
За изграждане на еко пътеки.
За ремонт на туристическата спалня в града.
За създаване на предпоставки за развитие на селски туризъм...
За превръщането на Земен в"земен рай"...
И когато утре тези, които идват след нас , слушат химна, да бъдат убедени, че в частица от този "земен рай" живеят и те...

Здравеопазване

Днес си мисля за нашето здраве.Ценим ли го?Пазим ли го?Или както най - често се случва го оценяваме едва, когато го загубим.Какви са грижите ни към него, когато сме на двадесет или на тридесет?И какво се случва, ако наближаваме шестдесет, седемдесет или повече години?
А ДЕЦАТА НИ?
Длъжници сме на всички по отношение здравеопазването в общината .
Длъжници сме на хората, които се редят на опашка пред лекарските и зъболекарски кабинети в студ и пек , в рушащата се сграда на поликлиниката.
Длъжници сме на нашите лични и семейни лекари и зъболекар, които са почти непрекъснато на наше разположение, но работят в условия, които са далеч от европейските.
Длъжници сме на екипите от "Спешна помощ", които се налага да спасяват човешки животи, благодарение само на своите знания и умения, без жизнено необходими апаратура и медикаменти.
Длъжници сме хората от селата, които са затруднени да се придвижат до Земен, за да си купят лекарсвата.
Задължени сме на нашите фармацевти, чиято помощ можем да потърсим ежедневно.
Всички тези задължения ще се стремя да изпълнявам, ако бъда избрана за кмет на предстоящите избори през октомври.
За ремонт на сградата на поликлиниката.
За подобряване на лекарските и зъболекарски кабинети.
За актуализиране на транспортната мрежа в общината.
И ако успея да изпълня дори и една част от тези мои амбициозни идеи,ще повярвам, че всичко може да бъде направено, когато сме заедно и имаме воля за това.