Едно от селата , които посетих почти в началото, е Мурено. Странно усещане...Уж нещата са си същите, както преди години, уж няма видими промени...Ала има.Виждаш шепата хора, които са в кръчмата.Може би са същитте, но доста по - малко.А кръчмата е и магазин. И това е...
По -нататък се усмихва приветлива къща.С много цветя...Жива къща...С добри стопани.
Но след малко стигам до сградата на бившата болница за лечение от зависимости.Сърцето ми се свива от гледката, която се прокрадва през шубраците на запустелия двор.Разбити помощни помещения, ограбена централна сграда.Промъквам се с усилия между трънаците и виждам внушителна монолитна постройка, кято е изтърбушена отвътре.Даже електрическата инсталация е изкопана, висят тъжно и зловещо останки от кабели.Кой си ти, стопанино?Защо собствеността ти е в този вид?Нашата държава майка или мащеха ни е?
Ако бъда избрана за кмет един от първите ми ангажименти в с.Мурено ще бъде деактуване сградата на болницата от държавна в общинска собственост и след това заедно с вас ще решаваме "накъде".
Няма коментари:
Публикуване на коментар