Как създадох "династията" Стойневи

В памет и с преклонение пред паметта на моя незабравим съпруг Милчо Стойнев, който днес щеше да навърши 66 години... Една история, която отдавна искам да разкажа... С малко самохвалство и с мъничко гордост искам да разкажа как без да искам поставих началото на една невероятна фамилия, която през годините се превърна в едно голямо семейство вървящо през настоящето към бъдещето с уверените крачки на нашите деца и внуци. Преди повече от четиридесет години подарих сърцето си на един човек, заради когото прекосих половин България и от Розовата долина се озовах в Земен. Не познавах този край, неговите традиции и обичаи. Бяхме студенти във втори курс и на следващата година, когато се роди първото ни дете - Даниел, аз знаех твърде малко за родовата памет на семейството. Свекър ми беше Йордан Стойнев - един чудесен баща на съпруга ми, който ме прие като своя родна дъщеря. Свекърва ми - Ристена Стойнева, бдеше като орлица над бързо увеличаващото се семейство. За една година, Йордан и Ристена ожениха двама сина, появиха се две снахи и дойде ред на първото внуче. Даниел се появи на този свят доста трудно, но пък със завидни показатели - 3.750кг. и 54см. И аз без никакви колебания записах новия гражданин на България - Даниел Милчев Стойнев. Всички бяхме много щастливи, Дани беше едно ревящо бебе към което беше насочено цялото внимание на един първороден... Много наскоро аз разбрах обаче, че съвсем случайно свекър ми и свекърва ми са Стойневи по баща! Че и двамата дядовци на моя мъж са се казвали Стойне, а това не е тяхна фамилия! Но тъй като всички бяхме вече Стойневи - свекър ми и свекърва ми по баща, съпруга ми и брат му -по дядо, аз и етърва ми - като приели тяхната фамилия, реших, че това е то - ние сме СТОЙНЕВИ! Стойнев е и малкият ми син, Стойневи са и племенниците ми, Стойневи са и внуците ми! За тази голяма и задружна фамилия искам да разкажа в моменти като този, за да покажа, че не случайно Милчо Стойнев е довел от толкова далеч едно младо влюбено и малко уплашено момиче, което, четиридесет години по - късно като жена на средна възраст се връща към онези дни, за да си спомни за тях...