Когато разказваме за Дивля, мислите ни водят към едно от най - големите села в общината. Село с климатично училище, със строящо се общежитие, с кокетен младежки клуб...Всичко това предполага млади хора, живо село, кипящ живот.
Спомням си това време...Само че то безвъзвратно отмина...
Училището отдавна е закрито.От пустеещата сграда лъха тъга. Недостроената сграда на общежитието все още не е започнала много видимо да се руши.В селото не живее за постоянно нито едно дете.Сградата на младежкия клуб е обвита в печал, сякаш тъгувайки по отминали времена.
И изведнъж, в близост до него - изсечени от дърво радват окото братята Кирил и Методий.
По - нагоре - стилизирана композиция на павьорите от Дивля, градили паважни улици и пътища из цяла България , ни напомня за най - добрите майстори в този труден занаят.
Тези творби ме изпълват с надежда, че тук все още има хора, които милеят за родното село.Аз искам да познавам тези хора.И ако бъда избрана за кмет на общината да работя с тях.И с всички, които милеят за своето село и град, и които искат да работят за себе си, за теб, за всички нас!
Няма коментари:
Публикуване на коментар