Днес си мисля за нашето здраве.Ценим ли го?Пазим ли го?Или както най - често се случва го оценяваме едва, когато го загубим.Какви са грижите ни към него, когато сме на двадесет или на тридесет?И какво се случва, ако наближаваме шестдесет, седемдесет или повече години?
А ДЕЦАТА НИ?
Длъжници сме на всички по отношение здравеопазването в общината .
Длъжници сме на хората, които се редят на опашка пред лекарските и зъболекарски кабинети в студ и пек , в рушащата се сграда на поликлиниката.
Длъжници сме на нашите лични и семейни лекари и зъболекар, които са почти непрекъснато на наше разположение, но работят в условия, които са далеч от европейските.
Длъжници сме на екипите от "Спешна помощ", които се налага да спасяват човешки животи, благодарение само на своите знания и умения, без жизнено необходими апаратура и медикаменти.
Длъжници сме хората от селата, които са затруднени да се придвижат до Земен, за да си купят лекарсвата.
Задължени сме на нашите фармацевти, чиято помощ можем да потърсим ежедневно.
Всички тези задължения ще се стремя да изпълнявам, ако бъда избрана за кмет на предстоящите избори през октомври.
За ремонт на сградата на поликлиниката.
За подобряване на лекарските и зъболекарски кабинети.
За актуализиране на транспортната мрежа в общината.
И ако успея да изпълня дори и една част от тези мои амбициозни идеи,ще повярвам, че всичко може да бъде направено, когато сме заедно и имаме воля за това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар