Удивително е колко е избирателна паметта на хората. Едни
пазят тъжни спомени, други щастливи, трети красиви, а някои пък най – скорошни.
А моите спомени са различни. Поне различни от това, което
всички казват, че помнят. Първо си спомних за баба ти. Тя беше така трудолюбива
жена – когато се прибереше започваше веднага да прави туршия – пиперо (от нейната
гордост - градината) вече висеше на низи, а ред беше на суровата туршия у онова
каче там, у мазето. „Сол, оцет че купиш ,чедо”
– ми викаше тя като ме пращаше с мрежичката на пазар. После, докато носех вода
за качето, тя ми разказваше за изграждането на новата стена на язовира в Лобош (сега
му викат Пчелина). Добра жена - помня
всяка дума до днес… и всяка филия намазана с лютеница и сирене (ама от оная с
хорецето и сиренце ти знаеш от кое)
Помня и как дядо ти се провикна, измежду тухлите на втория
етаж на новата къща: „ Ей, момче, донеси нивелиро, че ми избега нещо нивото.” В
неговите напукани ръце измацани с хоросан аз виждах, че с гордост и чест така
както беше построил къщата, така строеше и ден след ден живота си, бъдещето на
сина си и малките внуци.
Видях ги вчера твоите баба и дядо стиснали ръце, леко посбръчкани. Все същите добри хора, които със своите ръце
построиха малкото на което се радваме днес. Жалко, предлагат им помощи – нищо,
че с труд и с пот като млади работеха. Те знаят обаче любовта, с която са ни
закърмили и не се притесняват… знаят,
как са ни възпитали, знаят, че ние ще ги подпрем в старините им.
Помня и още такива различни неща... ти помниш ли ..?
Няма коментари:
Публикуване на коментар