"да стои, да живее" (защитно име против детската смъртност)
Общата смъртност в България за периода 1901-1944 г. е значително по-висока от тази в развитите европейски страни, но постепенно намалява и от 22.5‰ в периода 1901-1905 г. спада до 13.6‰ през 1944 г. (14.4‰ в градовете и 13.5‰ в селата).
Обща смъртност в периода 1901-1944 г. (на 1000 население) До известна степен това намаляване на общата смъртност, освен с другите фактори, е свързано и с постепенното намаляване на раждаемостта и от тук на децата до 1-годишна възраст, сред които смъртността е много висока.
Специално внимание заслужава развитието на показателите за детската смъртност. За периода 1901-1944 г., макар и с известни колебания, детската смъртност постепенно намалява и от 148.5 на 1000 живородени през 1901- 1905 г. спада на 136.4‰ през 1940 г. и 120.6‰ през 1944 г. От началото на периода до 1935 г. детската смъртност е по-висока в градовете, след което до края на периода е значително по-висока в селата (за 1944 г. – 107.3‰ в градовете и 124.0‰ – в селата).
Цитат от:
доц Красимира Дикова, Национален център по обществено здраве и анализи ЗДРАВНО-ДЕМОГРАфСКИТЕ ПРОЦЕСИ В ПЕРИОДА 1900-2015 ГОДИНА Кр. Дикова, Т. Чолакова, Хр. Грива
Може и да ме попитате, защо поставям този цитат по - горе в личния блог на майка ми. Може и да не ви интересува. Но преди няколко дни преписвах родословното дърво, което баща ми Милчо Стойнев беше започнал да прави преди около 20 години. Докато го разглеждах няколко неща ми направиха силно впечатление. Едно от тях е, че в нашия род (а както по-късно разбрах в цяла България), детската смъртност е била доста висока. Затова, често срещани имена са били Стойне, Станчо, Стойчо, Стоян, Стамен, Стамена, Стоимен.
В нашето родословно дърво преди дядо Стойне има поне 8 души, които носят имената по - горе. Всяко едно от тези имена означава - "Да стои", "Да остане", "Да живее" и нашите дядовци и баби са наричали така децата си.
Сега да добавя и още малко контекст. Годините, за които става дума (края на 19 -ти век и началото на 20век) в с. Раянци не е имало достъп до медицински услуги, или поне не в този вид, за който говорим днес.
Едра шарка, туберколоза, инфлуенца ... са убивали много деца и възрастни в селото. Най - интересното е, че не съм чувал за епидемии от холера (която е бич по време на Балканските войни и много от мъжете от с. Раянци са били мобилизирани.), но това вероятно е заради бита на хората от планината.
Оставали най - здравите и най - силните. Така през годините останали тези, чието име майка ми избрала за наша фамилия.
Родословното дърво в PDF
Общата смъртност в България за периода 1901-1944 г. е значително по-висока от тази в развитите европейски страни, но постепенно намалява и от 22.5‰ в периода 1901-1905 г. спада до 13.6‰ през 1944 г. (14.4‰ в градовете и 13.5‰ в селата).
Обща смъртност в периода 1901-1944 г. (на 1000 население) До известна степен това намаляване на общата смъртност, освен с другите фактори, е свързано и с постепенното намаляване на раждаемостта и от тук на децата до 1-годишна възраст, сред които смъртността е много висока.
Специално внимание заслужава развитието на показателите за детската смъртност. За периода 1901-1944 г., макар и с известни колебания, детската смъртност постепенно намалява и от 148.5 на 1000 живородени през 1901- 1905 г. спада на 136.4‰ през 1940 г. и 120.6‰ през 1944 г. От началото на периода до 1935 г. детската смъртност е по-висока в градовете, след което до края на периода е значително по-висока в селата (за 1944 г. – 107.3‰ в градовете и 124.0‰ – в селата).
Цитат от:
доц Красимира Дикова, Национален център по обществено здраве и анализи ЗДРАВНО-ДЕМОГРАфСКИТЕ ПРОЦЕСИ В ПЕРИОДА 1900-2015 ГОДИНА Кр. Дикова, Т. Чолакова, Хр. Грива
Може и да ме попитате, защо поставям този цитат по - горе в личния блог на майка ми. Може и да не ви интересува. Но преди няколко дни преписвах родословното дърво, което баща ми Милчо Стойнев беше започнал да прави преди около 20 години. Докато го разглеждах няколко неща ми направиха силно впечатление. Едно от тях е, че в нашия род (а както по-късно разбрах в цяла България), детската смъртност е била доста висока. Затова, често срещани имена са били Стойне, Станчо, Стойчо, Стоян, Стамен, Стамена, Стоимен.
В нашето родословно дърво преди дядо Стойне има поне 8 души, които носят имената по - горе. Всяко едно от тези имена означава - "Да стои", "Да остане", "Да живее" и нашите дядовци и баби са наричали така децата си.
Сега да добавя и още малко контекст. Годините, за които става дума (края на 19 -ти век и началото на 20век) в с. Раянци не е имало достъп до медицински услуги, или поне не в този вид, за който говорим днес.
Едра шарка, туберколоза, инфлуенца ... са убивали много деца и възрастни в селото. Най - интересното е, че не съм чувал за епидемии от холера (която е бич по време на Балканските войни и много от мъжете от с. Раянци са били мобилизирани.), но това вероятно е заради бита на хората от планината.
Оставали най - здравите и най - силните. Така през годините останали тези, чието име майка ми избрала за наша фамилия.
Родословното дърво в PDF
